„Св.Екатерина“ представлява един от най-древните раннохристиянски манастири. Той е построен в подножието на връх Джебел-Муса в планинската група Синай, която се намира в южната част на Синайския п-ов. Тази местност се свързва неизменно с библейската планина Хорив, където Мойсей получава от Бога законите за израилтяните: Изход 17, 6-19. Основан е от царица Елена, майка на император Константин Велики, през ІV в. като убежище за преследваните християни в пределите на Римската империя. През 527 г. по заповед на император Юстиниан се издигат каменните стени на манастира, които са запазени и до днес. През VІІІ в. в Синайския манастир са пренесени мощите на великомъченица Екатерина. С обителта се свързват имената на видни църковни дейци и писатели като Атанасий Синайски (VІ в.), Йоан Лествичник (VІІ в.), Йоан Мосх Синайски (VІІ в.) и др. Скоро след основаването на манастира в него се събира многонационално монашеско братство: гърци, сирийци, грузинци, арменци, българи, по-късно руси, сърби, араби, латини. Днес в Синайския манастир се съхранява сбирка от над 3 300 ръкописи, които са написана на 11 различни езика (по-голямата част от оцелелите паметници е на гръцки).
Първото съобщение за наличие на старобългарски ръкописи в библиотеката на Синайския манастир се отнася към 1725 г. от монаха йезуит К.Сикар. Тяхното активно изучаване се свързва с името на архимандрит Порфирий Успенски , който пребивава в Синай през 1845 и 1850 г. Тази колекция, наречена „стара“ , обхваща 48 писмени паметника от ХІ до ХVІІІ в. По-късно през 1975 г. в криптата на църквата „Св.Георги“ в Синайския манастир са открити нови ръкописи, сред които 41 на старобългарски език. Ръкописите са достигнали Синай главно по три пътя: чрез посредничеството на Атонските манастири; чрез българи-поклонници; чрез скрипторията на самата обител, където са работили български книжовници.
Най-важно място в сбирката заемат глаголическите ръкописи: Синайски псалтир (пергамент, който съдържа 209 листа, ХІ в.), Синайски молитвеник (пергамент, който съдържа 134 листа / не е в пълния си вид, представя най-архаичния вид на този тип богослужебна книга като включва обреди и молитви за различни случаи, ХІ в.), Синайски требник (ХІ в.), Псалтир на Димитри Олтарник (ХІІ в.), откъс от миней (ХІ-ХІІ в.), Синайски патерик (ІХ-ХІІ в., състои се от повече от 300 разказа и поучения, които отразяват непосредствените впечатления на автора от посещението му в редица манастири в Палестина, Сирия и Египет) и др. Те съдържат ценни следи от развоя на езика от времето на книжовната дейност на Кирил и Методи в Моравия и техните ученици в България.
Сред най-ценните запазени кирилски паметници тук са: Псалтирът на Бичков (ХІ в.), Добромирово евангелие (ХІІ в.), Синайски сборник-палимпсест (ХІІІ в., който съдържа апокрифи, жития и слова), октоих (песнопения за дните от седмичния богослужебен цикъл, ХІV в., с автограф от йеромонах Методий, в който са изброени всички книги преведени от българския книжовник стареца Йоан на Света гора), постен и цветен триод (изпратени като дар от митрополит Яков Серски през 1360 г.), празничен миней (ХІV в., написан от търновския книжовник Дионисий) и др.
Уникалните ръкописи, съхранявани в обителта, съдържат най-ранни преписи на редица оригинални и преводни произведения на старобългарската литература. Изследователите свързват произхода и на други древни паметници със скрипторията на Синайския манастир: Асеманиевото евангелие (ХІ в.), Пражките глаголически фрагменти, Киевските глаголически листове и др.
Контактите на Синай с българските земи продължават и по време на турското робство, до края на ХІХ в.. За това свидетелствуват редица приписки и ръкописи, занесени там от български поклонници, както и множество съхранени възрожденски пътеписи.
Първото съобщение за наличие на старобългарски ръкописи в библиотеката на Синайския манастир се отнася към 1725 г. от монаха йезуит К.Сикар. Тяхното активно изучаване се свързва с името на архимандрит Порфирий Успенски , който пребивава в Синай през 1845 и 1850 г. Тази колекция, наречена „стара“ , обхваща 48 писмени паметника от ХІ до ХVІІІ в. По-късно през 1975 г. в криптата на църквата „Св.Георги“ в Синайския манастир са открити нови ръкописи, сред които 41 на старобългарски език. Ръкописите са достигнали Синай главно по три пътя: чрез посредничеството на Атонските манастири; чрез българи-поклонници; чрез скрипторията на самата обител, където са работили български книжовници.
Най-важно място в сбирката заемат глаголическите ръкописи: Синайски псалтир (пергамент, който съдържа 209 листа, ХІ в.), Синайски молитвеник (пергамент, който съдържа 134 листа / не е в пълния си вид, представя най-архаичния вид на този тип богослужебна книга като включва обреди и молитви за различни случаи, ХІ в.), Синайски требник (ХІ в.), Псалтир на Димитри Олтарник (ХІІ в.), откъс от миней (ХІ-ХІІ в.), Синайски патерик (ІХ-ХІІ в., състои се от повече от 300 разказа и поучения, които отразяват непосредствените впечатления на автора от посещението му в редица манастири в Палестина, Сирия и Египет) и др. Те съдържат ценни следи от развоя на езика от времето на книжовната дейност на Кирил и Методи в Моравия и техните ученици в България.
Сред най-ценните запазени кирилски паметници тук са: Псалтирът на Бичков (ХІ в.), Добромирово евангелие (ХІІ в.), Синайски сборник-палимпсест (ХІІІ в., който съдържа апокрифи, жития и слова), октоих (песнопения за дните от седмичния богослужебен цикъл, ХІV в., с автограф от йеромонах Методий, в който са изброени всички книги преведени от българския книжовник стареца Йоан на Света гора), постен и цветен триод (изпратени като дар от митрополит Яков Серски през 1360 г.), празничен миней (ХІV в., написан от търновския книжовник Дионисий) и др.
Уникалните ръкописи, съхранявани в обителта, съдържат най-ранни преписи на редица оригинални и преводни произведения на старобългарската литература. Изследователите свързват произхода и на други древни паметници със скрипторията на Синайския манастир: Асеманиевото евангелие (ХІ в.), Пражките глаголически фрагменти, Киевските глаголически листове и др.
Контактите на Синай с българските земи продължават и по време на турското робство, до края на ХІХ в.. За това свидетелствуват редица приписки и ръкописи, занесени там от български поклонници, както и множество съхранени възрожденски пътеписи.
В Синайския манастир „Св.Екатерина“, Египет, се съхраняват и редица български артефакти обвързани с обредното изкуство на храма: ковчеджета-мощехранителници, ковчеджета-дарохранителници, напрестолни кръстове, потир, кадилници и др. - изящна обработка на благородни метали и украса със скъпоценни/полускъпоценни камъни. Посредством тях могат да бъдат проследени взаимодействията между монашеското братство и старите технологични и художествени традиции на българските занаятчийски средища от сърцевината на Балканите. Тези работилници са разположени в значими градски центрове и манастирите, намиращи се в непосредствена близост около тях. Например:
1) Пловдив и Бачковски манастир, 1637, 1688-1709, 1776 г.
2) Търново, 1674, 1782 г.
3) Плиска
4) София, 1678 г.
2) Търново, 1674, 1782 г.
3) Плиска
4) София, 1678 г.
Виж: I.C.Tarnanidis - “The Slavonic Manuscripts discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai”, Thessaloniki, 1988, p.21-31, 45-54;
SINAI treasures of the Monastery”, Ekdotike Athenon, General editor Konstantinos A. Manafis, Professor of Byzantine Literature, Athens University, 2006, Athens, p.22, 132-133, 231, 263, 265, 269-272 and more.
SINAI treasures of the Monastery”, Ekdotike Athenon, General editor Konstantinos A. Manafis, Professor of Byzantine Literature, Athens University, 2006, Athens, p.22, 132-133, 231, 263, 265, 269-272 and more.
Виж: Николова,С. „Патеричните разкази в Българската средновековна литература“, С., 1980; Николова,С. Синайский патерик, М., 1967; Северянов,С. „Синайская псалтирь. Глаголический памятник 11 в. Петроград, 1922; Куев,К. „ Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете “, С., 1986; Попов,Г. „Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници от Света гора през първата половина на ХІV в. - Български език, 1978, No 5 и др.
Ирена Янчева
Ирена Янчева